21 sept 2017, 22:44

Миграция

  Poesía » Otra
1.5K 1 3



Миграция


Ръждив фенер, стъкла разбити,
полуразрушена стрехата мълчи,
че празно гнездото на пойните птици
остана – летят те към топли страни…

Не ще ги дочака пак старата къща –
сезонът дъждовен на прага ѝ спря…
Години тук птиците само се връщат,
а после отлитат на Юг… на ята…

Тя бавно стопи се, без звуци остана,
без топла искрица живот, в самота…
А спомени има (сега те са рана…) –
за пойните птици и…
                                   смях на деца…
 
 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...