Миграция
Миграция
Ръждив фенер, стъкла разбити,
полуразрушена стрехата мълчи,
че празно гнездото на пойните птици
остана – летят те към топли страни…
Не ще ги дочака пак старата къща –
сезонът дъждовен на прага ѝ спря…
Години тук птиците само се връщат,
а после отлитат на Юг… на ята…
Тя бавно стопи се, без звуци остана,
без топла искрица живот, в самота…
А спомени има (сега те са рана…) –
за пойните птици и…
смях на деца…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
