26 mar 2022, 9:37  

Мили татко

  Poesía
955 2 5

    

          Мили татко

 

          На моя баща Стоян Мустакерски

 

Ти сега си далече от мене,

ти не знаеш дали съм добре,

мили татко, аз често те търся

горе в звездното синьо небе.

 

Ти не може да видиш отново

красотата на земните дни,

да помогнеш със своето слово

и опора за мен да си ти.

 

Ти не можеш във пролет красива

да се върнеш във този живот,

да усетиш дъха на цветята

под небесния, синия свод.

 

Но аз зная, че ти ме обичаш,

вярваш в мене, желаеш добро

и по някакъв начин изпращаш

всичко ценно, събрано в едно.

 

Аз от тебе се учех в живота

да откривам в света красота,

и те нося дълбоко в душата,

ти остави във мене следа.

 

                  Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...