28 ene 2007, 13:22

Милка(На Пешовите яйца)

  Poesía
1.2K 0 31

Живееше във кравеферма,

лилава крава рекордьор.

Наречена тя беше Милка,

бе гордост в целия обор.

Със виме млечно, напращяло

стоеше тя във утринта,

изправена до агрегата

да ни дари със радоста.

От ъгъл тъмен на обора,

я гледаше със много страст,

рогат и едър, Пешо бика

и искаше над нея власт.

Единствена тя бе в обора,

не чувствала на Пешо сладоста.

Че хапеше и беше буен,

щом ги бодеше със „ рога”.

В поредно утро нашта Милка,

изчакваше си тя реда,

когато някой доближи я.

И изненадващо яхна.

Забоде Пешо „ рогът” бичи,

набрал за всичките лета.

Разклати Милка настървено,

а тя във такт му замуча.

Приключи Милка със рекорда.

Оборът има нов герой.

Е, ходи Пешо днес кастриран,

със спомени като порой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....