28.01.2007 г., 13:22

Милка(На Пешовите яйца)

1.2K 0 31

Живееше във кравеферма,

лилава крава рекордьор.

Наречена тя беше Милка,

бе гордост в целия обор.

Със виме млечно, напращяло

стоеше тя във утринта,

изправена до агрегата

да ни дари със радоста.

От ъгъл тъмен на обора,

я гледаше със много страст,

рогат и едър, Пешо бика

и искаше над нея власт.

Единствена тя бе в обора,

не чувствала на Пешо сладоста.

Че хапеше и беше буен,

щом ги бодеше със „ рога”.

В поредно утро нашта Милка,

изчакваше си тя реда,

когато някой доближи я.

И изненадващо яхна.

Забоде Пешо „ рогът” бичи,

набрал за всичките лета.

Разклати Милка настървено,

а тя във такт му замуча.

Приключи Милка със рекорда.

Оборът има нов герой.

Е, ходи Пешо днес кастриран,

със спомени като порой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...