Мило ми е

Мило ми е край родна старата къща,

от която си тръгвам и се завръщам.

Да седна отпред пред старата лоза,

да си спомням за детството, за някога.

Мило ми е, когато видя моята майка,

една обикновена жена, но с добра душа.

Заедно да седнем пред къщата на рода

и да си спомняме за миналото, за младостта.

Мило ми е когато видя мойте мили деца,

те са далеч от мен, но са ми в съня.

Когато сме заедно ликува моята душа,

щастлив съм, заедно с мойте мили чеда!

Мило ми е да гледам синьото родно небе,

изпълнено с пухкави облаци снежни, бели.

Обичам да гледам зеленината в родното поле,

и дърветата цъфнали сякаш с бели дантели.

Мило ми е отново да се завърна у дома,

в малкото планинско село Тополница.

Кучето да ме посрещне на пътната врата,

да видя моята стара баба, да ѝ целуна ръка!