МИЛОСТ
М И Л О С Т
Ефирна, чувствена, ранима,
промъквам се покрай света.
Във мен проплаква нежна струна -
не мога да я спра.
Сърцето ми - самотен остров,
необитаемо мълчи,
а мисълта - креслива птица,
не спира да лети.
Редят се образи и сцени,
вихрушка в мене се върти.
От стари и от нови рани -
душата ме боли.
Протягам длан за малко милост,
за дом, за топлота. И чакам,
Боже, още чакам -
с протегната ръка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тонка Янакиева Todos los derechos reservados
поздрав!