МИЛОСТ
М И Л О С Т
Ефирна, чувствена, ранима,
промъквам се покрай света.
Във мен проплаква нежна струна -
не мога да я спра.
Сърцето ми - самотен остров,
необитаемо мълчи,
а мисълта - креслива птица,
не спира да лети.
Редят се образи и сцени,
вихрушка в мене се върти.
От стари и от нови рани -
душата ме боли.
Протягам длан за малко милост,
за дом, за топлота. И чакам,
Боже, още чакам -
с протегната ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тонка Янакиева Все права защищены
поздрав!