4 feb 2016, 12:29

Милосърдие

  Poesía » Otra
394 0 2

В душата трохите

разтапят се - знам.

така тя се храни

от грамче до грам.

 

А в ниви класили

жътварин съм аз.

Зрънцата събирам

със песен на глас.

 

И меля житòто

на бяло брашно.

И хляб си изпичам

от всяко зърно.

 

И с него аз храня,

и хромав, и сляп.

За мене остават

трохите от хляб.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Марина!
    Благодаря, Анастасия!
    За коментара и за оценката! Радвам се, че харесахте! Поздрави от мен и хубав ден!!
  • И аз...!!!
    "А в ниви класили
    жътварин съм аз.
    Зрънцата събирам
    със песен на глас."

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...