Мимология

15 ago 2006, 19:55

Poesía

729 0 1

Патриотична носталгия
по изгубено време
забелязах в очите на... мим.
Същия играеше приказно
своята роля... без грим.
Устните леко разяждаха думи,
неизказани в... стих.
Пръстите тихо летяха
покрай фините багри на...
обелиск.
Тялото... то се разливаше в бяла омара...
на сцена покрита с пъстри листа.
Мимаът изгаряше...
нищо не остана от тази прекрасна носталгия
по миналото време... както и то отлетя...
То бе приказка, но каква!?
Спомняте ли си го мимът...
от другата... вълшебна страна...
на нещата!?

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

изречена (Мая Попова)

2006-08-16T10:17:59+03:00

хубаво!