Aug 15, 2006, 7:55 PM

Мимология 

  Poetry
727 0 1
Патриотична носталгия
по изгубено време
забелязах в очите на... мим.
Същия играеше приказно
своята роля... без грим.
Устните леко разяждаха думи,
неизказани в... стих.
Пръстите тихо летяха
покрай фините багри на...
обелиск.
Тялото... то се разливаше в бяла омара...
на сцена покрита с пъстри листа.
Мимаът изгаряше...
нищо не остана от тази прекрасна носталгия
по миналото време... както и то отлетя...
То бе приказка, но каква!?
Спомняте ли си го мимът...
от другата... вълшебна страна...
на нещата!?

© Начко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??