Aug 15, 2006, 7:55 PM

Мимология

  Poetry
924 0 1
Патриотична носталгия
по изгубено време
забелязах в очите на... мим.
Същия играеше приказно
своята роля... без грим.
Устните леко разяждаха думи,
неизказани в... стих.
Пръстите тихо летяха
покрай фините багри на...
обелиск.
Тялото... то се разливаше в бяла омара...
на сцена покрита с пъстри листа.
Мимаът изгаряше...
нищо не остана от тази прекрасна носталгия
по миналото време... както и то отлетя...
То бе приказка, но каква!?
Спомняте ли си го мимът...
от другата... вълшебна страна...
на нещата!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Начко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...