Aug 15, 2006, 7:55 PM

Мимология

  Poetry
923 0 1
Патриотична носталгия
по изгубено време
забелязах в очите на... мим.
Същия играеше приказно
своята роля... без грим.
Устните леко разяждаха думи,
неизказани в... стих.
Пръстите тихо летяха
покрай фините багри на...
обелиск.
Тялото... то се разливаше в бяла омара...
на сцена покрита с пъстри листа.
Мимаът изгаряше...
нищо не остана от тази прекрасна носталгия
по миналото време... както и то отлетя...
То бе приказка, но каква!?
Спомняте ли си го мимът...
от другата... вълшебна страна...
на нещата!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Начко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...