silvereye (Паулина Зарева)
32 181
30 ago 2008, 11:23

Миналите дни 

  Poesía » De amor
831 0 4
   

Големият кестен на двора,
който лъчите на слънцето жадно крадеше,
ми липсва ужасно.
Ние следвахме тихия повей на вятъра,
вгледани в белите облаци.
И птица минаваше неведнъж пред очите ни.
Бузите бяха червени, лицата-възбудени
от нежната песен на птиците.

Сега всичко е прах-
и старата дървена маса със стол,
дървото е вече изсъхнало,
а чаша една без знак или образ
търкаля се долу в прахта.
Отсечен е нашият кестен,
пристан на две самотни души.
Под него седяхме ние влюбени искрено
и ронехме в мрака сълзи.

© Паулина Зарева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • и хубаво..и тъжно...
  • Наистина...този кестен ми липсва и на мен...видях го сякаш.
    Поздрав

  • Хората тъгуват, когато изгубят нещо, с което свързват определени спомени, и с което свързват определени преживявания. Накара ме да затъгувам за нещо, което дори не е било мое - това според мен е изключително трудно. Поздрави!
  • Тъжно-красива тъга!!!
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??