Миналите дни
Големият кестен на двора,
който лъчите на слънцето жадно крадеше,
ми липсва ужасно.
Ние следвахме тихия повей на вятъра,
вгледани в белите облаци.
И птица минаваше неведнъж пред очите ни.
Бузите бяха червени, лицата-възбудени
от нежната песен на птиците.
Сега всичко е прах-
и старата дървена маса със стол,
дървото е вече изсъхнало,
а чаша една без знак или образ
търкаля се долу в прахта.
Отсечен е нашият кестен,
пристан на две самотни души.
Под него седяхме ние влюбени искрено
и ронехме в мрака сълзи.
© Паулина Зарева All rights reserved.
