Aug 30, 2008, 11:23 AM
Миналите дни
Големият кестен на двора,
който лъчите на слънцето жадно крадеше,
ми липсва ужасно.
Ние следвахме тихия повей на вятъра,
вгледани в белите облаци.
И птица минаваше неведнъж пред очите ни.
Бузите бяха червени, лицата-възбудени
от нежната песен на птиците.
Сега всичко е прах-
и старата дървена маса със стол,
дървото е вече изсъхнало,
а чаша една без знак или образ
търкаля се долу в прахта.
Отсечен е нашият кестен,
пристан на две самотни души.
Под него седяхме ние влюбени искрено
и ронехме в мрака сълзи.
© Паулина Зарева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
и хубаво..и тъжно...
-
Наистина...този кестен ми липсва и на мен...видях го сякаш.
Поздрав
-
Хората тъгуват, когато изгубят нещо, с което свързват определени спомени, и с което свързват определени преживявания. Накара ме да затъгувам за нещо, което дори не е било мое - това според мен е изключително трудно. Поздрави!
-
Тъжно-красива тъга!!!
Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
