10 mar 2006, 23:46

Миналото

  Poesía
819 0 4

Миналото - спомени накъсани и овехтели,
черно - бели фотографии, стари, избледнели.
Кътани грижливо в някой прашен на тавана скрин
и миг от живота запечатали неповторим.

И ако някой ден случайно решиш да го отвориш
и проблесне в теб искра, без да искаш затрептиш,
сякаш си прескочил и върнал си се пак оттатък,
да преживееш отново онзи спомен мил и кратък.

А може и вятър неочакван силно да задуха,
свещта на миналото да захвърли под капчука...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....