Mar 10, 2006, 11:46 PM

Миналото

  Poetry
824 0 4

Миналото - спомени накъсани и овехтели,
черно - бели фотографии, стари, избледнели.
Кътани грижливо в някой прашен на тавана скрин
и миг от живота запечатали неповторим.

И ако някой ден случайно решиш да го отвориш
и проблесне в теб искра, без да искаш затрептиш,
сякаш си прескочил и върнал си се пак оттатък,
да преживееш отново онзи спомен мил и кратък.

А може и вятър неочакван силно да задуха,
свещта на миналото да захвърли под капчука...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...