Минус

Kas
8 7

24 dic 2011, 22:51

Poesía

439 0 0

Минус

И някак си не вярвах на съдбата си,

която ме дари за сетен път

със синьото усещане, когато си

застинал във сумрачния си кът.

Но ти не пожела и ме подмина и...

Наистина си спомних за смъртта.

Която ме целуна и намигна ми,

прошепна ми две думи… И така.

И пак върху червеното. Отгоре му.

Където не отвикнах да седя.

Разтапям се в кутията отворена,

в която ледовете си редя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.