нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
12 sept 2009, 23:07

Мир

  Poesía » Otra
697 0 5

 

Мир

 

Аз написах писмо -

                   едно бяло писмо,  

и го вързах с балон -

                   един шарен балон.

То политна самó

                    в едно синьо небе.

И от моя балкон

                    аз му махам с ръка.

То политна самó

                    из широкия свят.

И копнеят за него

                    всички хора и аз.

 

Аз написах писмо -

                   едно бяло писмо,  

и го вързах с балон -

                   един шарен балон...

 

                                 24 януари 1986 година

                                 гр. Търговище

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • robert (Роберт Кулиани)
    robert (Роберт Кулиани)
    Удоволствие бе да га прочета рано сутринта!!!
  • нмг (Надежда Маринова )
    нмг (Надежда Маринова )
    Благодаря ви на всички!
    Петинка, сега като го чета, ми напомня на детство... На 15-т играехме на ластик, народна топка..., просто играехме. Не, че момчетата не ни дърпаха за плитките и не ни носеха чантите след училище...
  • Победител (Васил Георгиев)
    Победител (Васил Георгиев)
    Красиво послание за мир! Поздрав!
  • rajsun (Райчо Русев)
    rajsun (Райчо Русев)
    !
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Хареса ми!
    И не знам защо, но направих асоциация с "Асамблеята"!
    Поздрави, Наде!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0