Мир
Аз написах писмо -
едно бяло писмо,
и го вързах с балон -
един шарен балон.
То политна самó
в едно синьо небе.
И от моя балкон
аз му махам с ръка.
То политна самó
из широкия свят.
И копнеят за него
всички хора и аз.
Аз написах писмо -
едно бяло писмо,
и го вързах с балон -
един шарен балон...
24 януари 1986 година
гр. Търговище
© Надежда Маринова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
