2 oct 2007, 10:13

Мисия 

  Poesía
808 0 16
Видях я.
Самотната къщурка,
навръх баира.
Брулена от ветровете,
но държи се, не умира!
Докосваща звездите и небето,
а в подножието й - милиони слънчогледи.

Изпитах радост.
Съвсем е
обяснимо.

И колкото минава времето,
разбирам -
седи си мълчаливо,
свободна е,
но съумява търпеливо да си носи бремето.


Евгения Маринчева

© Евгения Маринчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??