7 abr 2007, 22:33

Мислех...

  Poesía
767 0 1

мислех, че след теб ще съм рана,

че ще съм една развалина,

че нищо в мене няма да остане,

че с тебе свършва се света.


дадох ти душата си, сърцето,

живота свой ти посветих,

бях от мисълта за теб обзета...

сега зная, че сгреших!


вчера бях готова на всичко,

можех да направя всичко за теб,

вярвах, че те обичам,

наистина вярвах, но не!


Ти си бил просто фикс идея

и нищо повече от това.

Днес отново обаче се смея,

макар ти да ме искаш сега.


Днес аз се смея последна,

аз победих в тази мръсна игра,

на която ме накара да гледам

сякаш е наистина любовта.


Щастлива съм с друг вече

и ми е по-добре

да зная, че си далече

и че никога няма да съм със теб!!!


На Стоян

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знаеш ли кво...фани напиши нещо за йоро,стига с тоя 100...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...