Мислех, че е вродено...
http://www.youtube.com/watch?v=6CvZ28y2zkY
А помниш ли как се взривяваха сърца?
С трясъци, пукоти, земетръси?
И само влизайки в стая една,
помниш ли как усещал си магнита в гласа си?
И помниш ли как се преобръщаха души?
Дори за туй се редяха на опашка,
а знаеха уж какво ги грози.
А ти и с най-нежните оставаше непукистки стряскащ?
И пазиш ли колекция от любовни обяснения,
прескачащи се всичко да ти обещаят,
а ти им слагаш печати "ранни" или "с закъснение"
и търсиш с нещо ново да се заиграеш?
Липсва ли ти как се влиза в покои алкохолни,
по кожата усещаш нечии задни мисли да те наблюдават,
а ти наум отмяташ "бих" и "не бих я пробвал",
а теб някой друг те отмята дали ставаш?
Не ти ли липсва? Или си се излекувал?
Мислех, че е вродено, не че по избор става.
Една по-млада любовница стига ли ти да се преструваш,
че още си син на Афродита и Александър?
На мене не. Пенсиониран Казанова,
дори превърнал се в мой личен Купидон, не ми достига.
А може би разликата в годините все пак нещо означава?
А може да съм по-луда.
Отивам да взривявам, преобръщам и алкохолно да избирам.
16.07.2010г.
гр. Сан Фернандо
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados
