1 jul 2016, 16:50

Мисли

  Poesía
495 0 4

Необозрими мисли,
потъват невидимо,
преглътнати думи,
изчезват в безкрая,
несподелени чувства,
душата дълбаят,
страсти прикрити,
навътре вкопават.
Болно усещане
за лепяща поквара,
горчиво предателство,
сълзи пълзящи навътре.
Обида вбесяваща,
гъдел циничен на присмех.
Неосъзнато пречистване,
сляпо проглеждане,
разкаяние късно,
възможности погребани живи.
Ръцете изтръпнали,
стискат за допир усещане.
Главата боли ли, когато е права
или наведена повече стяга?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...