Мисли

8 mar 2019, 8:01

Poesía » Otra

374 2 2

Сядам аз да пиша,

за ужасяващи картини,

не може вече да се диша,

не останаха неща значими.

Над нас вали порой

от тежко окаяние

и оковите безброй,

задушаващи красивото съзнание,

приковали са душите

приковали са ги към стената.

Пред очите ми рушите

даже цветовете на дъгата.

Виждам само в сиво,

очите ми ги избодете.

Искам цвят,

небе красиво,

поне светлината ми върнете.

Отказвам да живея

във вечна люта зима,

да говоря вече не умея

живота е една трагична пантомима.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ryin (Лорийн Мусакова)

2019-03-10T10:47:56+02:00

Много благодаря за коментарите!
Конджара (Исмаил Мариополски)

2019-03-09T23:47:28+02:00

Събирате красотата на един наранен свят в думите си, Лорийн. И тъкмо когато спрях да чакам повече ваши произведения, вие направо "избихте рибата". Поредните ми искрени адмирации!