Ryin (Лорийн Мусакова)
8 17
Mar 8, 2019, 8:01 AM

Мисли 

  Poetry » Other
372 2 2

Сядам аз да пиша,

 за ужасяващи картини,  

не може вече да се диша,

не останаха неща значими.

Над нас вали порой

от тежко окаяние

 и оковите безброй,

задушаващи красивото съзнание,

приковали са душите 

приковали са ги към стената.

Пред очите ми рушите

 даже цветовете на дъгата. 

Виждам само в сиво,

очите ми ги избодете.

Искам цвят,

небе красиво,

поне светлината ми върнете.

Отказвам да живея 

във вечна люта зима,

да говоря вече не умея 

живота е една трагична пантомима.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Лорийн Мусакова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много благодаря за коментарите!
  • Събирате красотата на един наранен свят в думите си, Лорийн. И тъкмо когато спрях да чакам повече ваши произведения, вие направо "избихте рибата". Поредните ми искрени адмирации!
Random works
: ??:??