Мисли в кафенето

15 feb 2016, 18:09

Poesía » Otra

302 0 6

Изпил съм вече три кафета

във туй квартално кафене.

И падат всичките небета

над покрива на "Матине".

И рошаво е във главата,

а болката е във гръдта.

Променя се сега хавата

и между кръста, и пръстта.

Надеждата ми се изнизва

измежду пръстите така,

че болката ме днес пронизва

и аз оставам без крака.

Не мога вече да се вдигна

и да си нося своя кръст.

Но аз посмъртно ще достигна

достойния за мене ръст.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

voda (Елица Ангелова)

2016-02-18T12:36:18+02:00

Финалът ме усмихна...
Честити публикации, Ники!
yankova41 (Йонка Янкова)

2016-02-18T12:13:47+02:00

Хубаво е и ясно изразена тревога. Никока заедно с тебе имаме отпечатани стихове в Листопад на спомените.
vedrina (Марина Стоянова)

2016-02-16T09:23:04+02:00

И мене ме усмихна..., макар, че силните думи докосват и жегват...
koli4a (Никола Апостолов)

2016-02-16T08:42:34+02:00

Благодаря, Младене!
Благодаря, Веси!
Поздрави от мен и Ви желая хубав ден!
Веси_Еси (Еси)

2016-02-15T20:54:12+02:00

Харесах! Поздравления!
vega666 (Младен Мисана)

2016-02-15T19:16:04+02:00

Финалът е демонстрация на чувство за хумор, при запазено достойнство. Не всеки има силата да се шегува със смъртта, дори и в един поетичен текст. А ти го правиш и то много умело, Никола! Поздрав и успешна седмица!