15.02.2016 г., 18:09 ч.
Мисли в кафенето
Изпил съм вече три кафета
във туй квартално кафене.
И падат всичките небета
над покрива на "Матине".
И рошаво е във главата,
а болката е във гръдта.
Променя се сега хавата
и между кръста, и пръстта.
Надеждата ми се изнизва
измежду пръстите така,
че болката ме днес пронизва
и аз оставам без крака.
Не мога вече да се вдигна
и да си нося своя кръст.
Но аз посмъртно ще достигна
достойния за мене ръст.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво е и ясно изразена тревога. Никока заедно с тебе имаме отпечатани стихове в Листопад на спомените.
-
И мене ме усмихна..., макар, че силните думи докосват и жегват...
-
Благодаря, Младене!
Благодаря, Веси!
Поздрави от мен и Ви желая хубав ден! -
Харесах! Поздравления!
-
Финалът е демонстрация на чувство за хумор, при запазено достойнство. Не всеки има силата да се шегува със смъртта, дори и в един поетичен текст. А ти го правиш и то много умело, Никола! Поздрав и успешна седмица!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Честити публикации, Ники!