Мисли в кафенето
Изпил съм вече три кафета
във туй квартално кафене.
И падат всичките небета
над покрива на "Матине".
И рошаво е във главата,
а болката е във гръдта.
Променя се сега хавата
и между кръста, и пръстта.
Надеждата ми се изнизва
измежду пръстите така,
че болката ме днес пронизва
и аз оставам без крака.
Не мога вече да се вдигна
и да си нося своя кръст.
Но аз посмъртно ще достигна
достойния за мене ръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
