Избяга от мен през девет планини
в десета, но мислите ми
тръгнаха след теб
и още дълго ще те следват...
Как можеш да забравиш някого,
когото си обичал и с когото си летял?
Как мога да те забравя, когато
сърцето пази спомена за теб -
та ти го накара да излезе от ритъм!
Душата не иска да си тръгне,
от нежността ти да избяга...
Ако знаеш как да го направя, кажи,
защото аз не знам... и още дълго
мислите ми ще те следват...
Да мразя - не умея, да съдя - не искам,
не успявам да съм безразлична.
... Тогава какво ми остава,
освен да продължа да те обичам.
... До когато - до тогава!
© Валентина Иванова Todos los derechos reservados