Млади ветрове
буйни ветрове
във душата
ми се лутат.
С разрошени коси
вилнеят,
изгубили
са
Пътя.
Нейде чакат ги
безкрайни
плажове
самотни,
със своя
ситен пясък,
като сол.
И тихите ти стъпки.
Морето ще отмие
дирите ти,
по брега оставени,
но няма как да
заличи ония,
които са
в
душата ми.
Евгения Маринчева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Маринчева Todos los derechos reservados