2 jun 2007, 20:56

младостта...

  Poesía
1.2K 0 3
Младостта ме татуира със фантазии
от блестящото безумие на жаждата,
във градините на пролетта пораснали
и разляли се в безкраен празник.

Младостта е полет, вечен устрем...
Бягство от маневрения влак.
Във душата ми е храм червено-чувствен,
на живота ми - безценен дар!

Младостта е светлина, преливане
в поглед през прозореца на рая -
със ухание на плодове и сила е
и с безгрижната  усмивка на безкрай.

Младостта ми пак реши да ме накаже...
Във затвора на плътта си се топя.
Богохулствам сгушена в разпятието си,
вкопчена до болка в любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...