2 jun 2007, 20:56

младостта... 

  Poesía
809 0 3
Младостта ме татуира със фантазии
от блестящото безумие на жаждата,
във градините на пролетта пораснали
и разляли се в безкраен празник.

Младостта е полет, вечен устрем...
Бягство от маневрения влак.
Във душата ми е храм червено-чувствен,
на живота ми - безценен дар!

Младостта е светлина, преливане
в поглед през прозореца на рая -
със ухание на плодове и сила е
и с безгрижната  усмивка на безкрай.

Младостта ми пак реши да ме накаже...
Във затвора на плътта си се топя.
Богохулствам сгушена в разпятието си,
вкопчена до болка в любовта...

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??