5 jul 2007, 16:55

Много... 

  Poesía
645 0 4
 

Много болка е събрало сърцето ми,

много мъка от тази любов.

Много сълзи родиха очите ми

след твоите думи в нощта!


Много бързо разби се мечтата ми,

много надежди във мене умряха,

виждах само пред себе си нищото,

молех Бог за малко пощада!


Много истини в мрака изречени,

истини, от които боли,

с много ножове разкъса сърцето ми,

от раните тежки сега го боли!


А тялото ми изгаря от болка,

усеща ръцете ти още.

А устните мои потръпват

от спомена за твоите целувки!


Много искам в миг да усетиш

моята голяма и чиста любов,

в съня ти да влизам с най-тихите стъпки,

да бъда за теб онзи трепет и зов!


Онази любов, която си чакал,

мисълта, с която си живял,

сладка болка ти да изпитваш,

това искам да бъда за тебе сега!


И повярвай ми, аз ще те чакам,

защото искам пак в прегръдките ти да горя,

защото искам пак със устни да те пия,

защото само теб обичам на света!

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??