Много повече си...

Отбиваш се за малко в дните ми
да подхраниш угасващите ми надежди
и изпращаш поздрави на спомените ми,
а после пак на познатото място ме
отвеждаш...

Там, където принцовете съществуват
и търсят дълго своите принцеси.
За такова място толкова жадувам
да ме намериш, принце мой.
Къде си?

Защо обличаш ти подобни дрехи?
Та ти нямаш капка синъо в кръвта си!
Ти си моята трепет, моят блян и утеха.
Какво, че не си принц... Много повече
си...

22. 08. '10 г