18 jun 2017, 3:38

Многоточие

  Poesía » Otra
624 1 2

                                "Многоточието е стъпките на отишлите си на пръсти думи."

                                 Владимир Набоков

 

Думите на пръсти си отиват.

Чувствата след тях размахват шал.

Суетата в облак бял заспива

там, на хоризонта от печал.

 

Многоточието се спотайва в здрача...

Дебнат зад завоя хищни дни.

Чакат най-накрая да заплача

или мъка да ме вледени,

 

да се нарисувам – тъмносиня,

обла като гръд и като вик,

като песен да звуча любима,

пята на загадъчен език

 

А тъгите кротко ме завиват

и сънувам влюбено море.

Думите на пръсти си отиват...

може би така е по-добре.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Накара ме да се замисля... Описала си всичко толкова нежно, леко, използвала си прекрасни думи! Хареса ми!
  • Красиво!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...