18 июн. 2017 г., 03:38

Многоточие

625 1 2

                                "Многоточието е стъпките на отишлите си на пръсти думи."

                                 Владимир Набоков

 

Думите на пръсти си отиват.

Чувствата след тях размахват шал.

Суетата в облак бял заспива

там, на хоризонта от печал.

 

Многоточието се спотайва в здрача...

Дебнат зад завоя хищни дни.

Чакат най-накрая да заплача

или мъка да ме вледени,

 

да се нарисувам – тъмносиня,

обла като гръд и като вик,

като песен да звуча любима,

пята на загадъчен език

 

А тъгите кротко ме завиват

и сънувам влюбено море.

Думите на пръсти си отиват...

може би така е по-добре.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Накара ме да се замисля... Описала си всичко толкова нежно, леко, използвала си прекрасни думи! Хареса ми!
  • Красиво!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....