"Многоточието е стъпките на отишлите си на пръсти думи."
Владимир Набоков
Думите на пръсти си отиват.
Чувствата след тях размахват шал.
Суетата в облак бял заспива
там, на хоризонта от печал.
Многоточието се спотайва в здрача...
Дебнат зад завоя хищни дни.
Чакат най-накрая да заплача
или мъка да ме вледени,
да се нарисувам – тъмносиня,
обла като гръд и като вик, ...