18 июн. 2017 г., 03:38

Многоточие

626 1 2

                                "Многоточието е стъпките на отишлите си на пръсти думи."

                                 Владимир Набоков

 

Думите на пръсти си отиват.

Чувствата след тях размахват шал.

Суетата в облак бял заспива

там, на хоризонта от печал.

 

Многоточието се спотайва в здрача...

Дебнат зад завоя хищни дни.

Чакат най-накрая да заплача

или мъка да ме вледени,

 

да се нарисувам – тъмносиня,

обла като гръд и като вик,

като песен да звуча любима,

пята на загадъчен език

 

А тъгите кротко ме завиват

и сънувам влюбено море.

Думите на пръсти си отиват...

може би така е по-добре.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Накара ме да се замисля... Описала си всичко толкова нежно, леко, използвала си прекрасни думи! Хареса ми!
  • Красиво!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...