24 mar 2008, 17:02

Мое безвремие 

  Poesía
894 0 6
Ти ме давиш в нежно безвремие,
щом в ръцете си топли притискаш ме,
въплътил всички мечти и копнения,
ти си принцът в моята приказка.
Ти раздираш и страх, и съмнения,
с топъл глас, като тъничка дреха,
в очите ти виждам спасение -
в прегръдките - търся утеха.
Ще съм твоя завинаги, зная,
намрази ме - пак в теб ще се сгуша,
че душата ми ти я извая,
да съм борбена, ти ме научи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добрияна Манолова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??