Мое безвремие
Ти ме давиш в нежно безвремие,
щом в ръцете си топли притискаш ме,
въплътил всички мечти и копнения,
ти си принцът в моята приказка.
Ти раздираш и страх, и съмнения,
с топъл глас, като тъничка дреха,
в очите ти виждам спасение -
в прегръдките - търся утеха.
Ще съм твоя завинаги, зная,
намрази ме - пак в теб ще се сгуша,
че душата ми ти я извая,
да съм борбена, ти ме научи.
На Мишо
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добрияна Манолова Все права защищены
