Мое грубо момче

12 sept 2017, 22:23

Poesía » De amor

579 0 2

Не ме познаваш, момиче!

Не знаеш какъв съм аз.

Грубиян си ти, момче,

но пълно с любов сърце.

Погледна ли в очите ти –

усмихваш се и започваш с нежност да ме даряваш.

Ръката ми целуваш и устните галиш.

С тебе свикнах аз – казваш плахо ти.

Силно към теб ме притискаш,

нима е възможно, сърцето ти да не е от лед?

Непознато е за теб държанието мило.

С мен си друг. Напълно луд.

Променяш се за миг.

Тръгвам си от теб и отново ставаш студен,

но само до следващия ден,

когато ще бъдеш отново с мен.

Мое грубо момче.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Дяр (Димитрина Русенова)

2017-09-13T17:54:40+03:00

Благодаря за съвета Руми,права си !
HAATOR (Руми Пенчева)

2017-09-13T12:34:08+03:00

Не ме познаваш,девойко
Не знаеш нищо за мен…
Грешиш момче, погледна ли в очите ти-с нежност ме даряваш,
ръката ми тъй-мило докосваш
устните мои целуваш,
виждам момче, твоето изпълнено с обич към мене сърце.
С мен си друг….
Напълно друг….
Напълно луд!
Тръгвам…
Отново ставаш студен…
Но само до следващия ден Когато мое момче,
отново ще бъдеш до мен!

(Избягвайте излишните думи в стиха,губи се патоса чрез тях) Желая ви успех!