Мое грубо момче
Не ме познаваш, момиче!
Не знаеш какъв съм аз.
Грубиян си ти, момче,
но пълно с любов сърце.
Погледна ли в очите ти –
усмихваш се и започваш с нежност да ме даряваш.
Ръката ми целуваш и устните галиш.
С тебе свикнах аз – казваш плахо ти.
Силно към теб ме притискаш,
нима е възможно, сърцето ти да не е от лед?
Непознато е за теб държанието мило.
С мен си друг. Напълно луд.
Променяш се за миг.
Тръгвам си от теб и отново ставаш студен,
но само до следващия ден,
когато ще бъдеш отново с мен.
Мое грубо момче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Русенова Всички права запазени
