Мое стихче есенно
Мое стихче есенно
Есента помаха със ръка на лятото,
леко му намигна, свирна със уста,
сложи си кокетно короната, златото,
и с лятото тръгна, ръка за ръка.
Тичаха в полето, в китните градини,
и водите езерни плискаха в брега,
галeха децата, в небесата сини
стрелкаха се птици, сбрани във ята.
Есента посегна с топлата си длан,
с четка във ръката с лек замах докосна
пищната палитра с колорит подбран,
сякаш в двора баба чергата си просна.
Нарисува слънце, вятър и небе,
смях, тъга, усмивка, дъжд и топлина,
с топка във ръката тичащо дете...
и накрая плисна щедро светлина.
Багри заиграха в трепкащите листи,
багри разноцветни, весели и чисти.
С устрем ги разсипа, после ги събра,
и в живота плисна пищна красота.
22.09.2005
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
