22 abr 2019, 0:24  

Моето дете

1.2K 0 0

Прегръщам те, мое дете, ти мечтата най-голяма сбъдна,
щом на този свят дойде.
Ръчички мънички протягаш и колко много обич с прегръдка ти ми даваш.
До мен едва на крачета стъпваш, искаш всичко да знаеш. 
За теб, сега, света е прекалено голям, а в него ти си моят блян.

Очичките ти пълни са с искри,
а твоята усмивка - само тя на крака ме държи.
Спи, мое малко момче, спи и сънувай красота.
Заклех се пред Бога и на колене душата си ще дам. 
От мен никой не ще те вземе. 
За теб дишам, страх и болка ме държат.
Мое мъничко момче, съдбата те изпрати сълзите ми да спреш.
В дома ти внесе и болка, и копнеж. И сълзи, и смях. 
До днес аз не знаех що е то любов,
но от първия ти плач взорът ми все се скита в погледът ти дълбок.
Сълзите ти с усмивка ще спра.
Малката ти ръчичка здраво в дланта си ще държа.
Днес и всеки ден, аз се кълна, теб да закрилям от лошотията в света!
Теб обичта ми следва и радост е да гледам как растеж.
Пораснал мъж ще станеш и някой ден нужда от мен не ще имаш,
но ти ще бъдеш все така мое дете.
Моето малко момче - радост и тъга. На мама съдба.
Ти сбъдна моята мечта. 
Мое дете, знай, обичта на мама няма да спре! 
Аз те нося в своето сърце.

20.02.2019г.
 

 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомира Тошева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...