30 may 2007, 21:22

Моето море

  Poesía
909 0 1

Ето това е моето море с прибоя,
шумът от вълните и солените пръски...
И фарът, и на сирените воя,
изрисуваните нощи с вълшебни пръсти!


Това ли цял живот съм мечтала?
Или мечтите си от детството съхраних?
Прости ми, море, аз не бях го разбрала,
че с твоята магична сила се промених!


Че тази твоя, синя дълбочина,
в сънищата си колко пъти съм обичала...
И просторът ти син и тази височина
на вятъра, с който милиони пъти съм тичала!


Обичам те, мое бъдеще необятно,
шир безкрайна, спираща дъха...
И отдавам ти се, твоя съм... най-вероятно
с теб се раждам, умирам и цъфтя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...