30 may 2007, 21:22

Моето море

  Poesía
906 0 1

Ето това е моето море с прибоя,
шумът от вълните и солените пръски...
И фарът, и на сирените воя,
изрисуваните нощи с вълшебни пръсти!


Това ли цял живот съм мечтала?
Или мечтите си от детството съхраних?
Прости ми, море, аз не бях го разбрала,
че с твоята магична сила се промених!


Че тази твоя, синя дълбочина,
в сънищата си колко пъти съм обичала...
И просторът ти син и тази височина
на вятъра, с който милиони пъти съм тичала!


Обичам те, мое бъдеще необятно,
шир безкрайна, спираща дъха...
И отдавам ти се, твоя съм... най-вероятно
с теб се раждам, умирам и цъфтя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...