30 мая 2007 г., 21:22

Моето море

910 0 1

Ето това е моето море с прибоя,
шумът от вълните и солените пръски...
И фарът, и на сирените воя,
изрисуваните нощи с вълшебни пръсти!


Това ли цял живот съм мечтала?
Или мечтите си от детството съхраних?
Прости ми, море, аз не бях го разбрала,
че с твоята магична сила се промених!


Че тази твоя, синя дълбочина,
в сънищата си колко пъти съм обичала...
И просторът ти син и тази височина
на вятъра, с който милиони пъти съм тичала!


Обичам те, мое бъдеще необятно,
шир безкрайна, спираща дъха...
И отдавам ти се, твоя съм... най-вероятно
с теб се раждам, умирам и цъфтя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...