ImpossibleKiss (Кали Накова) ImpossibleKiss (Кали Накова)
6
17 jun 2009, 16:22

Моето описание

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

 

Не веднъж предавана,

излъгана милиони пъти.

Подигравана и наранявана,

ала запазила честта си.

 

Сърце от камък във гърди железни,

то бие без да съществува.

Затворено за ласки, думи нежни,

създадено, за да господства и царува.

 

Дълго време страдала,

ранявана като със меч в душата.

Издигала се и пропадала,

най-чиста и най-прокълната.

 

Едно момиче, все така наивно.

Външно студено, безчуствено.

Някъде в себе си – истинско и красиво,

просто за пред света тъй изкуствено.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кали Накова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • daniela1974 (Даниела Ганчева)
    daniela1974 (Даниела Ганчева)
    На твоите години бях решила да влизам в манастир, защото бях разочарована като теб.После Го срещнах и той ме върна на мястото ми, което е сред хората, защото мога да им бъда полезна.
    Мисля,че и твоето място е там и очаквам да разчупиш маската,да разбиеш веригите си и да се преродиш като феникс, за да се раздадеш.със сигурност ще срещнеш хора, които ще оценят твоята същност!Бъди!!!
  • БезликКомик (Нечарм)
    БезликКомик (Нечарм)
    Такъв е животът... в обществото си с маска, щеш не щеш. Не е нужно маската ти да е тъжна, сложи си усмихната и разглеждай чуждите маски, опитвай да ги сваляш. Това е най-интересното на живота сред хора, другото са лъжи, били те и много красиви.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0