17 jun 2009, 16:22

Моето описание 

  Poesía » Otra
735 0 2

 

Не веднъж предавана,

излъгана милиони пъти.

Подигравана и наранявана,

ала запазила честта си.

 

Сърце от камък във гърди железни,

то бие без да съществува.

Затворено за ласки, думи нежни,

създадено, за да господства и царува.

 

Дълго време страдала,

ранявана като със меч в душата.

Издигала се и пропадала,

най-чиста и най-прокълната.

 

Едно момиче, все така наивно.

Външно студено, безчуствено.

Някъде в себе си – истинско и красиво,

просто за пред света тъй изкуствено.

 

© Кали Накова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На твоите години бях решила да влизам в манастир, защото бях разочарована като теб.После Го срещнах и той ме върна на мястото ми, което е сред хората, защото мога да им бъда полезна.
    Мисля,че и твоето място е там и очаквам да разчупиш маската,да разбиеш веригите си и да се преродиш като феникс, за да се раздадеш.със сигурност ще срещнеш хора, които ще оценят твоята същност!Бъди!!!
  • Такъв е животът... в обществото си с маска, щеш не щеш. Не е нужно маската ти да е тъжна, сложи си усмихната и разглеждай чуждите маски, опитвай да ги сваляш. Това е най-интересното на живота сред хора, другото са лъжи, били те и много красиви.
Propuestas
: ??:??