17.06.2009 г., 16:22

Моето описание

1.1K 0 2

 

Не веднъж предавана,

излъгана милиони пъти.

Подигравана и наранявана,

ала запазила честта си.

 

Сърце от камък във гърди железни,

то бие без да съществува.

Затворено за ласки, думи нежни,

създадено, за да господства и царува.

 

Дълго време страдала,

ранявана като със меч в душата.

Издигала се и пропадала,

най-чиста и най-прокълната.

 

Едно момиче, все така наивно.

Външно студено, безчуствено.

Някъде в себе си – истинско и красиво,

просто за пред света тъй изкуствено.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На твоите години бях решила да влизам в манастир, защото бях разочарована като теб.После Го срещнах и той ме върна на мястото ми, което е сред хората, защото мога да им бъда полезна.
    Мисля,че и твоето място е там и очаквам да разчупиш маската,да разбиеш веригите си и да се преродиш като феникс, за да се раздадеш.със сигурност ще срещнеш хора, които ще оценят твоята същност!Бъди!!!
  • Такъв е животът... в обществото си с маска, щеш не щеш. Не е нужно маската ти да е тъжна, сложи си усмихната и разглеждай чуждите маски, опитвай да ги сваляш. Това е най-интересното на живота сред хора, другото са лъжи, били те и много красиви.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...