1 dic 2007, 0:01

Моето семейство

  Poesía
851 0 4

Аз съм тази - като никоя,

не съм твоя, аз съм ничия,

подминавам любовта,

лъжа е моята сестра,

над мене властвала е често,

но искрено я мразя

да я обичам вместо.

Алкохолът - братът ми коварен,

мислех си, че ми помага,

а правеше живота ми покварен.

Самота е майка ми любима,

преиграя ли със щастието, ми го взима,

пази ме от мен самата,

все над мене бди като орлица,

но подрязва ми крилата.

Семейството ми скромно

единно е и непреклонно.

До болка го познавам,

все от него бягам...

но честичко се връщам

и силно го прегръщам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тео кво да ти кажа всички сме имали такова семейство.Но важното е че то ни е помогнало и не сме попаднали под властта му.Гушкам те.
  • Ем..Поне никога няма да те предадат!!!Супер е :P!!!
  • То,твоето семейство,май е и моеПоздрави и не се отчайвай!!!
  • Хубава идея!
    Хареса ми.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...