Моето семейство
Аз съм тази - като никоя,
не съм твоя, аз съм ничия,
подминавам любовта,
лъжа е моята сестра,
над мене властвала е често,
но искрено я мразя
да я обичам вместо.
Алкохолът - братът ми коварен,
мислех си, че ми помага,
а правеше живота ми покварен.
Самота е майка ми любима,
преиграя ли със щастието, ми го взима,
пази ме от мен самата,
все над мене бди като орлица,
но подрязва ми крилата.
Семейството ми скромно
единно е и непреклонно.
До болка го познавам,
все от него бягам...
но честичко се връщам
и силно го прегръщам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
Поздрави и не се отчайвай!!!
