1.12.2007 г., 0:01 ч.

Моето семейство 

  Поезия
695 0 4

Аз съм тази - като никоя,

не съм твоя, аз съм ничия,

подминавам любовта,

лъжа е моята сестра,

над мене властвала е често,

но искрено я мразя

да я обичам вместо.

Алкохолът - братът ми коварен,

мислех си, че ми помага,

а правеше живота ми покварен.

Самота е майка ми любима,

преиграя ли със щастието, ми го взима,

пази ме от мен самата,

все над мене бди като орлица,

но подрязва ми крилата.

Семейството ми скромно

единно е и непреклонно.

До болка го познавам,

все от него бягам...

но честичко се връщам

и силно го прегръщам!

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тео кво да ти кажа всички сме имали такова семейство.Но важното е че то ни е помогнало и не сме попаднали под властта му.Гушкам те.
  • Ем..Поне никога няма да те предадат!!!Супер е :P!!!
  • То,твоето семейство,май е и моеПоздрави и не се отчайвай!!!
  • Хубава идея!
    Хареса ми.
Предложения
: ??:??