10 ene 2013, 22:49

Моето сърце

633 0 1

Навън сега горещо лято
изпепелява хиляди сърца,
ала от друг сезон завято,
страда - страда моето сърце.

То сега е замразено
от хиляди студени ветрове,
от зимни вихъри смразено
и във хилядите светове.

И ледът в дълбочина прониква,
ето бликва и кръвта,
като черна дупка тя пониква
и кърви във вечността.

И всеки ден то се бори,
бори се за лъча светлина
и не знам дали ще се пребори
и ще почувства топлина.

То самотно е, аз зная,
самотно в тази си борба
и не искам да призная,
че проклинам таз съдба.

Аз зная, то мечтае
за слънчевата светлина,
за глътка въздух и това е,
това е ЛЮБОВТА.

Де да имаше вълшебна фея,
та да промени света,
света, във който аз живея,
та дори и с есента.

Да размаха пръчица вълшебна,
та да разтопи снега
и със песента лечебна
да ми помогне веднага.

Ала няма нито фея,
нито слънчеви лъчи,
има само архиерея
и единствено боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очаквам вашите коментари, независимо дали ще са положителни или отрицателни - това е първото нещо, което съм писал някога.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...