Jan 10, 2013, 10:49 PM

Моето сърце

  Poetry » Love
634 0 1

Навън сега горещо лято
изпепелява хиляди сърца,
ала от друг сезон завято,
страда - страда моето сърце.

То сега е замразено
от хиляди студени ветрове,
от зимни вихъри смразено
и във хилядите светове.

И ледът в дълбочина прониква,
ето бликва и кръвта,
като черна дупка тя пониква
и кърви във вечността.

И всеки ден то се бори,
бори се за лъча светлина
и не знам дали ще се пребори
и ще почувства топлина.

То самотно е, аз зная,
самотно в тази си борба
и не искам да призная,
че проклинам таз съдба.

Аз зная, то мечтае
за слънчевата светлина,
за глътка въздух и това е,
това е ЛЮБОВТА.

Де да имаше вълшебна фея,
та да промени света,
света, във който аз живея,
та дори и с есента.

Да размаха пръчица вълшебна,
та да разтопи снега
и със песента лечебна
да ми помогне веднага.

Ала няма нито фея,
нито слънчеви лъчи,
има само архиерея
и единствено боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Очаквам вашите коментари, независимо дали ще са положителни или отрицателни - това е първото нещо, което съм писал някога.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...