Моето вдъхновение
Моето вдъхновение
Ти си моето вдъхновение
с несравнима красота,
но аз съм твоето падение,
а ти мойта висина...
Всяка вечер ме озаряваш
като нежна лунна светлина,
а рано сутрин огряваш
като лъчи на хиляди слънца...
Твоята хубава коса
ми напомня за небето през нощта,
а когато ти блестят очите,
виждам изгрев на звездите...
И вече знам защо Слънцето изгрява,
за да може да ти се наслаждава
и да пуска своите лъчи,
та да може да те доближи,
но като те вижда, се наранява,
че с теб не може да се сравнява...
След това Луната се появява,
вижда те и ти се радва,
не иска тя да те забрави,
но нищо не може да направи,
освен да пусне хиляди звезди,
за да се сеща за твоите очи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Николов Todos los derechos reservados
