Моето вдъхновение
Моето вдъхновение
Ти си моето вдъхновение
с несравнима красота,
но аз съм твоето падение,
а ти мойта висина...
Всяка вечер ме озаряваш
като нежна лунна светлина,
а рано сутрин огряваш
като лъчи на хиляди слънца...
Твоята хубава коса
ми напомня за небето през нощта,
а когато ти блестят очите,
виждам изгрев на звездите...
И вече знам защо Слънцето изгрява,
за да може да ти се наслаждава
и да пуска своите лъчи,
та да може да те доближи,
но като те вижда, се наранява,
че с теб не може да се сравнява...
След това Луната се появява,
вижда те и ти се радва,
не иска тя да те забрави,
но нищо не може да направи,
освен да пусне хиляди звезди,
за да се сеща за твоите очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
