5 mar 2007, 11:08

Моето вечно щастие

  Poesía
1K 0 0

(На приятелката ми Силвия)

Понякога, та дори и доста често,

думите не стигат да опиша

колко много съм щастлива,

че твоят поглед срещам.

Честност, искреност и доброта –

ти си слънце в моя ден,

дало светъл лъч и на нощта!

Колко, ах, колко много съм шастлива,

че те има и че си до мен,

колко съм различна,

когато често срещам

твоят поглед – чист и необикновен!

Казват: „Нека винаги сте двете”

Двете??? Та ние сме едно!

Едно приятелство прекрасно,

няма да умира То!

Незабравими мигове вълшебни

с теб аз толкоз изживях

ти ме караш да се радвам,

че ще Бъда, Съм и Бях!

Ти осмисляш моите дни,

даваш ми надежда,

за прекрасни бъднини,

към които с радост да поглеждам!

Приятелството е магия,

а магьосницата – Ти!

Обичам те, приятелко любима,

защото си такава, каквато

всъщност си!

 

04.03.2007г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Ракова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...