5 mar 2007, 11:08

Моето вечно щастие 

  Poesía
735 0 0

(На приятелката ми Силвия)

Понякога, та дори и доста често,

думите не стигат да опиша

колко много съм щастлива,

че твоят поглед срещам.

Честност, искреност и доброта –

ти си слънце в моя ден,

дало светъл лъч и на нощта!

Колко, ах, колко много съм шастлива,

че те има и че си до мен,

колко съм различна,

когато често срещам

твоят поглед – чист и необикновен!

Казват: „Нека винаги сте двете”

Двете??? Та ние сме едно!

Едно приятелство прекрасно,

няма да умира То!

Незабравими мигове вълшебни

с теб аз толкоз изживях

ти ме караш да се радвам,

че ще Бъда, Съм и Бях!

Ти осмисляш моите дни,

даваш ми надежда,

за прекрасни бъднини,

към които с радост да поглеждам!

Приятелството е магия,

а магьосницата – Ти!

Обичам те, приятелко любима,

защото си такава, каквато

всъщност си!

 

04.03.2007г.

 

© Ани Ракова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??